Няколко думи за детството ми :)

Увод _За мен_ Ам. кокер Новини Отзиви Вашият любимец Връзки
_Детство_ Произход Ежедневие

Здравейте, скъпи хора!


Ако още не сте разбрали, аз се казвам Айк. Но това е само част от името ми, което е FOUR SEASONS IDEAL IDOL "IKE". Дългичко, нали! Затова моите приятели ме наричат Айк.
Аз съм американски кокер, най-малкият сред всички ловни кучета. По класификацията на породите по FCI, аз принадлежа към VІІІ група: "Апортиращи, претърсващи и водни кучета". Не съм много наясно какво значи това, но казват, че било важно.
И все пак, ако някой си мисли, че съм декоративно куче, то това си е негова работа.


Родил съм се в Унгария на 20.12.2001г. Моят цвят е много вкусен - шоколадов, както и на моите родители, за които ще разкажа малко по-късно. Развъдникът, в който съм роден се казва FOUR SEASONS.
Там по цял ден с моите братя и сестри си играехме на: "открадни играчката", "кой повече ще изяде" и моята най-любима "където паднал - там заспал".
А сега, познайте кой винаги е бил първи!?


Спомените ми от детството в Унгария не бяха само розови. Ту с инжекции те бодат, ту татуировки ти правят, а за това, че ми отрязаха и опашката, не ми се говори.
Всеки ден ме снимаха, поставяха ме в някаква стойка… И каква полза от това да те разтягат? Вдигат ти главата, дърпат ти опашката, опъват ти краката, а и трябва да стоиш гордо…
Казват, че било важно за изложбите, но аз мисля, че това беше реклама за пред новите ми стопани.



Аз съм възпитано куче и не забравям старите си приятели и особено Орсоля Виг, собственичката на развъдника. За мен тя беше най-близкия приятел, след мама, естествено.
Когато имаше свободна минутка, тя ме взимаше на ръце, галеше ме и дълго ми говореше. Ех, беше много приятно, въпреки че не разбирах нито дума. Дали тя тихо говореше или пък унгарския език е труден за разбиране :)


Но един прекрасен ден, когато навърших три месеца, Орсоля ме взе на колене и ми каза, че съм продаден. Но как така? Никой не ме е питал! А и кой е посмял да ме купи!? Но нищо, ще им дам да разберат!
За съжаление, не успях да изплаша никой - нямах нито зъби, нито опашка. Просто ме взеха на ръце и ме разцелуваха. И после - в колата, на път за моя нов дом.



Времето лети бързо, но е хубаво да си спомниш предишните дни, а и настоящите са не по-малко интересни. Ако искате да разберете повече за мен и моите родители, заповядайте на разходка с мен из моята страница.

Ще се постарая да съм добър водач :)

ike@nn-com.com

_Детство_ Произход Ежедневие
Увод _За мен_ Ам. кокер Новини Отзиви Вашият любимец Връзки
Design by DuleN ®2002