| |
|
|
Аз вече ви казах в началото, че моето дълго пътешествие от
Унгария най-после завърши в моя нов дом в София. Моите нови
стопани са Елена и Душко. Отначало малко им се сърдех, че
ме разделиха с мама, с братята и приятелите ми, но след това
видях, че на новото място не е чак толкова лошо.
Посрещнаха ме като важна личност, с много обич и внимание.
В новият ми дом вече ме чакаха ново легло, хубави играчки
и най-важното - много, много ядене. Добре се е наредил, ще
помислите вие и сте напълно прави.
Разбира се, отначало се наложи доста да се потрудя докато
възпитам новите стопани и им покажа кой е шефа в къщи :)
|
|
Бързо разбрах, че в новото семейство ме обичат и уважават.
От първият ден Елена се влюби в мен, а и аз в нея. Много обичам,
когато тя ме вземе в ръце, говори ми и ме гали и чеше.
В процеса на игра разбрах, че това е не само удоволствие,
но и обучение. Даже на такова малко кученце като мен добрите
обноски няма да навредят. А и какво ми струва за хубаво лакомство
да седна, легна и да донеса! Както се казва и аз съм сит и
те са доволни :)
|
|
|
|
Има моменти, когато си задавам въпроси, на които не намирам
отговор. Защо не трябва да ям цветята в къщи? Та нали е същото
като тревата навън!Защо не мога да играя с всичко, което ми
хареса? Защо винаги ме къпят, когато се приберем от разходка
и аз мириша толкова хубаво? Защо ми дават да ям само два пъти
на ден, като мога да ям непрекъснато?
|
|
Ох, всичко това много ме изморява! Тогава си лягам в любимата
ми поза "жабче". Това е нещо като кучешка йога. Така наблюдавам
какво става около мен. Най-важно и най-трудно е да не заспя,
за да не пропусна нещо интересно.
Старая се да контролирам събитията. Любопитният ми нос трябва
да участва във всичко :)
|
|
|
|
Е, ако мислите, че кучешкият живот е лесен, много се лъжете.
През целият ден трябва да върша различни неща. А и тези постоянни
забрани: не пипай това, не взимай онова, не ходи там… Отгоре
на всичко и команди: седни, легни, донеси…Не е лесно! А и
стопанина трябва да изведа на разходка.
Само чакам свободна минутка, за да полегна някъде на меко.
Най-удобно ми е на леглото, но непрекъснато ме изпращат на
място. А там е толкова самотно. Но нищо, ще почакам докато
всички заспят и ще се наместя където съм решил:)
|
|
Още ли не съм ви омръзнал? Това все пак е моето ежедневие,
което в повечето случаи ми харесва. Всеки ден ме изненадва
с нещо ново. Понякога се налага да направя нещо и за моите
хора, за да ги зарадвам.
Тези дни започвам усърдни тренировки за моята първа изложба.
Още съм малък да се състезавам с големите, но трябва да се
подготвям от сега.
И след няколко месеца, спасявайте се, конкуренти :)
|
|
|
|
Това са новините до август 2002г. Надявам се в бъдеще да ви
разкажа още много интересни случки. Когато ви е скучно, погледнете
пак моята страница. Кой знае, може пък да ви зарадвам с още
нещо.
И най важното, не забравяйте, че кучето може да бъде най-верния
ви и предан приятел.
|
Това е всичко за сега. Ако има нещо ново, веднага сядам пред компютъра
и ще ви го разкажа.
Сега можете да разгледате и другите раздели, току-виж сте намерили
още нещо интересно.
До скоро, БАУ, БАУ :)
|
|
|
)
)
)
)
)
)
)
){kind=link}